12.05.2012 г., 19:56

Мрак

1.1K 0 1

                          Мрак! Тъмно е!  

                          Бавно притихва нощта!

                          Прегръща всичко с тишината си!

                          Мастилена нощ! Кучето дори не лае!

                          Тишина... страшна тишина!

                          Мрак!  И душата ми е мрак!

                          Взирам се в тъмния празен таван - нищо!

                          Мрак - индиго!

                          Сърцето бие до полуда... Пръска се!

                          Кучето лае - съюзник на мойта душа!

                          И притихва!

                          Таванът - тъмен е!

 

                          Мракът се срива над мен...

                          

 

 

 

                                    

                                     

          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога мракът вътре в нас ни ослепява..., но някъде там блещука надеждата ... Продължавай!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...