May 12, 2012, 7:56 PM

Мрак

  Poetry » Other
1.1K 0 1

                          Мрак! Тъмно е!  

                          Бавно притихва нощта!

                          Прегръща всичко с тишината си!

                          Мастилена нощ! Кучето дори не лае!

                          Тишина... страшна тишина!

                          Мрак!  И душата ми е мрак!

                          Взирам се в тъмния празен таван - нищо!

                          Мрак - индиго!

                          Сърцето бие до полуда... Пръска се!

                          Кучето лае - съюзник на мойта душа!

                          И притихва!

                          Таванът - тъмен е!

 

                          Мракът се срива над мен...

                          

 

 

 

                                    

                                     

          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога мракът вътре в нас ни ослепява..., но някъде там блещука надеждата ... Продължавай!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...