3.06.2008 г., 10:48

Мрак

1.1K 0 4

Всичко е грозно, всичко гори,

но точно така ти го сътвори.

Мижав и гнусен, долен човек

с алчност голяма, колкото век.

 

Винаги попадаш ти на върха

с голяма репутация и във стила.

Постоянно повтаряш, че на всички си верен,

а дълбоко във душата си толкова черен.

 

Изкарваш си хляба само с лъжа.

Хора се хранят и спят под дъжда.

Войните са твоя любима игра,

но на никой ти, за жалост, не подаваш ръка.

 

Толкова черен.

Ужасно мизерен.

По-добре умри

и всички нас освободи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кефор Потрати Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Що те е страх да го кажеш? Направо си мяза на Джордж Буш - най-големия терорист на света...
  • ...да не бъдем толкова конкретни, по-скоро към всички с такова разбиране на заобикалящия ни свят...прилики всякакви. дайте власт на някой пък му гледайте сеира...
  • Литературния герой ми мяза на Джордж Буш... Познах ли?
  • Леле, много агресивно!!! "...Мижав и гнусен, долен човек..." - не всички са такива

    Но, все пак стихотворението е силно

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...