4.10.2024 г., 13:20 ч.

Мрак и светлина 

  Поезия » Свободен стих
102 0 2

В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.

 

Там, където няма път и глас,
в сърцето грее скрито сияние.
Дори в най-тъмния, забравен час,
живее светлина – обещание.

 

Тя идва бавно, сякаш с нежна власт,
с целувка буди тихо всяко зрънце.
От бездна, пустота и тежък мраз,
изгрява нов живот в утринното слънце.

 

Така в нас, в сърцето, в мисълта,
надежда ражда се отново.
И мракът става път към светлина –
от тъмнина към нов живот, към слово.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??