Мрак и светлина
В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.
Там, където няма път и глас,
в сърцето грее скрито сияние.
Дори в най-тъмния, забравен час,
живее светлина – обещание.
Тя идва бавно, сякаш с нежна власт,
с целувка буди тихо всяко зрънце.
От бездна, пустота и тежък мраз,
изгрява нов живот в утринното слънце.
Така в нас, в сърцето, в мисълта,
надежда ражда се отново.
И мракът става път към светлина –
от тъмнина към нов живот, към слово.
© Десислава Иванова All rights reserved.
