Леона (Елена Леонова)
45 47
16.12.2007 г., 20:26 ч.

Мраморът не плаче 

  Поезия » Любовна
639 0 4
   Мраморът не плаче

Превръщаш ме във статуя...
във ням и хладен мрамор
от тъга...
Очите пресъхват,
ръцете изстиват

и колко черна е тази тъма
сгъстена от мъката тегнеща в мен,
протягаща суха ръка -

жестока,
безмилостна,
с пръсти безплътни
ръката души всеки лъч светлина,

който през сито от страх се процежда.
Устните просят целувка живот,
мечтите се молят за глътка надежда.
Не ми е останала капка любов...

Душата скала е и много тежи.
Не мога смъртта и горчива да спра...
Не мога и вече не искам дори.
Копнея от болка по теб да умра.

Ще се гмурна без страх в тъмнината,
когато си тръгне и сетният ден,
във който заспиваш със обич за мен...
... за мойте влюбени очи...
... и ще спре да боли...

И щом се събудиш във утрото
с мисъл, различна от тази,
че обичаш ме ти безпределно...
... сърцето ми камък ще бъде,
ще рони сълзи
... за последно...

© Елена Леонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колкото повече чета твои произведения, толкова повече се изумявам... и стигам до извода, че тази твоя страна ми е непозната, моя малка Сафо...!
  • Браво Леона много хубаво стихче.НАли знаеш че си ми любимия ми автор.Целувки.
  • Много хубав стих, Леона!
    Поздрав!
  • в любовта се ронят сълзи повече
    от преживяното щастие...просто Любов.
    с обич за хубавия стих.
Предложения
: ??:??