Мраморът не плаче

Dec 16, 2007, 8:26 PM

Poetry » Love

685 0 4

Мраморът не плаче

Превръщаш ме във статуя...
във ням и хладен мрамор
от тъга...
Очите пресъхват,
ръцете изстиват

и колко черна е тази тъма
сгъстена от мъката тегнеща в мен,
протягаща суха ръка -

жестока,
безмилостна,
с пръсти безплътни
ръката души всеки лъч светлина,

който през сито от страх се процежда.
Устните просят целувка живот,
мечтите се молят за глътка надежда.
Не ми е останала капка любов...

Душата скала е и много тежи.
Не мога смъртта и горчива да спра...
Не мога и вече не искам дори.
Копнея от болка по теб да умра.

Ще се гмурна без страх в тъмнината,
когато си тръгне и сетният ден,
във който заспиваш със обич за мен...
... за мойте влюбени очи...
... и ще спре да боли...

И щом се събудиш във утрото
с мисъл, различна от тази,
че обичаш ме ти безпределно...
... сърцето ми камък ще бъде,
ще рони сълзи
... за последно...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Василевса (Веселин Софранов)

2008-06-26T00:57:42+03:00

Колкото повече чета твои произведения, толкова повече се изумявам... и стигам до извода, че тази твоя страна ми е непозната, моя малка Сафо...!
nikenceto (Николай Рачев)

2008-01-15T01:03:03+02:00

Браво Леона много хубаво стихче.НАли знаеш че си ми любимия ми автор.Целувки.
Aneta_kz (Анета)

2007-12-16T22:56:46+02:00

Много хубав стих, Леона!
Поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-16T20:42:17+02:00

в любовта се ронят сълзи повече
от преживяното щастие...просто Любов.
с обич за хубавия стих.