18.06.2014 г., 14:54

Мравчови мечти

717 0 9

Мравчо - черен сладуран
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа,
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз' младеж,
с ум тъй бистър, пък и свеж,
сам света да опознае,
стига толкова играл е. 
Цяла нощ Мравун не спа
и рисува си мечта,
как е славен капитан,
той на кораб бял, голям,
как ще пори с чест вълните,
ще се води по звездите,
ше открива пръв земя,
недостъпна досега.
Като същи Магелан,
морски лъв ще е голям,
много островни страни,
мравчо смел  ще покори...

Рече той и на мига
грабна тежката торба.
"Бързо, бягай!" - той си каза -
и краче навън показа.
Но, не щеш ли за беда,
капка капна на носа,
дъжд навън бе завалял,
хем студен, хем с локви кал.
Що ли стана, ха познайте
и пред себе си признайте...
Мравчо сбъдна ли мечтата,
щом се плаши от водата.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина много трогателна история за въздрасни.Който не я проумее значи никога не е бил Дете ...Много ми допадна.Всеки човек малко или много е Авантюрист!!!Поздрав от сърце!!!
  • То си е направо басня. Чудесно, Таничка!
  • Боже, колко Мравчовци наоколо!
    Поздрави!
  • Забавно и закачливо... приятно за четене. Поздрав
  • Обичам детските стихове.
    Моля се да ги срещам по-често и тук!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...