Мравчо - черен сладуран
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа,
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз' младеж,
с ум тъй бистър, пък и свеж,
сам света да опознае,
стига толкова играл е.
Цяла нощ Мравун не спа
и рисува си мечта,
как е славен капитан,
той на кораб бял, голям,
как ще пори с чест вълните,
ще се води по звездите,
ше открива пръв земя,
недостъпна досега.
Като същи Магелан,
морски лъв ще е голям,
много островни страни,
мравчо смел ще покори...
Рече той и на мига
грабна тежката торба.
"Бързо, бягай!" - той си каза -
и краче навън показа.
Но, не щеш ли за беда,
капка капна на носа,
дъжд навън бе завалял,
хем студен, хем с локви кал.
Що ли стана, ха познайте
и пред себе си признайте...
Мравчо сбъдна ли мечтата,
щом се плаши от водата.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados