Мравката и човекът
Човека: - Бабо мравке, где така* ?
Мравката: - Тръгнала съм за храна.
Ох,тази наша държава
на никого нищо не дава.
Трябва да храним с лъжици
всичките гладни войници.
А мен ме болят краката,
мае ми се и главата,
но както винаги става
никой пет пари не дава.
Дано някой да пристъпи
и да ме настъпи,
та теглото ми да свърши,
а ти какви ги вършиш?
Човека: -Моята държава
вашта надминава.
Храниме с лъжици
и всички политици.
Гладни сме и бедни
но с песни всепобедни
ходим да гласуваме,
а после ги псуваме.
Децата ни избягаха
в чужбина се разбягаха,
а пък ние тука
тъпчим се със лука
и хлебеца чер.
За тях има хайвер!
Мравката: -О,вие сте по-зле тогава.
Да те настъпя ли аз?
Човека: - Става!
И мравката вдигна крак....
__________________________________________________
,* - Александър Божинов ("Щурец и мравка,,)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
