Мразя ли?...
Мразя те! И теб,
и всичко твое.
И онзи пламък в
очите ти кафяви,
и онзи дъх незабравим,
и непонятен,
шептящ за болката
от стари рани...
Мразя те! Иди си!
Изтривам за пореден път
спомени за теб...
спомени за нещо -
истинско и диво,
за нещо, живеещо
в душата ми като красиво...
Чуваш ли ме? Мразя те!
Махни се!
Искам да живея и
да чувствам!
Но без теб - иди си!
Искам да те имам всъщност -
но друг да бъдеш -
не безчувствен!
Моля се! Не искам!
Не мога аз да мразя -
душата в себе си проклинам,
че искрено те пази...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Ракова Всички права запазени
