13.01.2009 г., 13:38

Мразя се

991 0 7
 

Мразя се за това, че те обичам!
Мразя се и за това, че те срещнах!
Боли ме, че отново любов те наричам
и да те забравя можел съм, но не исках.
Да, винаги си тръгвах, но все пак се връщах.

 


Разочарован бил съм, и днес отново съм,
и вярвал съм на твоите думи празни,
както на надежди и обяснения разни!
Мразя се и, вярвай ми, вечно ще се мразя,
че допуснах твоята усмивка да ме нарани.

 


Душата ми разкъсана на парчета е,
но свикнал съм с тази моя мисъл.
Колко пъти да те прегърна аз съм искал
и за това, за това вечно ще се мразя,
че ако трябва в гроб за теб ще вляза.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мисля, че трябва да се мразиш, защото я обичаш толкова много та това е най - красивото.Колкото до стиха, ами май се пристрастих към теб.
  • Покъртително!
  • Няма по-красиво от мъжката обич...тя е до гроб! Поздрав!
  • Тъжно ми беше преди да почна да чета.
    А стига бе.........
  • едво го дочетох... чудя се защо си го причинявам ... но винаги има нещо което да ти счупи главата ...

    "че ако трябва в гроб за теб ще вляза."

    гледай да е на цигански бос ... там има интересни неща ...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...