Мразя те, но всъщност те обичам
Мразя те, но те обичам,
прелива в мене любовта.
Твойто име все изричам,
написано е в моята душа.
Мразя те, но те обичам,
ти за мен си сладостта.
Може и да го отричам,
но в мене нося любовта.
Колкото и да те мразя,
аз всъщност те обичам.
В душата чувства пазя
и тях на теб ги вричам.
Мразя те, но не така
както мразя враговете.
Мразя те, защото любовта
вселила се е във сърцето.
Обичам те, а ти ме нараняваш,
но аз пак ще ти простя.
Щом обичаш, готов си да прощаваш
дори и най-голямата лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
