25.12.2007 г., 12:48

Мразя този момент!

1.4K 0 3
Мразя нощите, защото оставам сама,
защото самотата ме обзема,
защото сълзите ме превземат.
Мразя нощите, защото ми носят болка,
защото ми носят спомени,
защото ме нараняват.
Мразя момента, в който усещам липсата на любов,
в който не усещам ласката на човека до мен.
Мразя момента, в който осъзнавам, че понякога не мога да се справя сама.
Момента, в който се чувствам безпомощна и оставам всичко да се ръководи от съдбата... ако съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...