Dec 25, 2007, 12:48 PM

Мразя този момент!

  Poetry » Other
1.4K 0 3
Мразя нощите, защото оставам сама,
защото самотата ме обзема,
защото сълзите ме превземат.
Мразя нощите, защото ми носят болка,
защото ми носят спомени,
защото ме нараняват.
Мразя момента, в който усещам липсата на любов,
в който не усещам ласката на човека до мен.
Мразя момента, в който осъзнавам, че понякога не мога да се справя сама.
Момента, в който се чувствам безпомощна и оставам всичко да се ръководи от съдбата... ако съществува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...