Мръсни линейки минават покрай дома ми
Мръсни линейки минават покрай дома ми
И вдигат пушилка нарушила съня ми
Кой от всичките ми съседи
Не посмя да умре в ръцете ми
Когато бях малък играех в тази пушилка и храстите
Бяха мои първи приятели
Сега...
Ръцете ми са все още свити от наказания
И липса на родителско внимание
Когато бях малък плачех рядко
Открих я най-сетне
Раната, от която изтича миналото ми
Като кораб в море
Я търсих с лупа и я подминах
Толкова пъти
Вече е твърде късно
Не може да се зашие
Защото шивача ми се сърди
За невърнати дългове
Отчуждих се от всички
Накарах ги да ме мразят
Нямах причина
Но го направих
Сега се събирам с една компания
От празни бутики
С които си разказваме
За славнатото ни общо минало
Аз вече не пия
Не пуша тютюн
Джойнт не свивам
За да бъда добър
Но утопиите не ме привличат
Затова вечер излизам и викам
Ругая по птиците
Ритам
И чакам полицията
Само, че вече и на тях не им пука
Седят си в офисите
Броят куршумите
Ядат понички
И гледат „Шоуто на Труман”
Спрели са сирените и мързелуват
Обаче сирени се чуват
Покрай дома ми минават мръсни линейки
И вдигат пушилка
От съня ми ме връщат обратно, където
Могат да ме отведат в една от носилките
И ше викам, че не съм луд
Защото нищо не съм направил
Просто имам други
Разбирания за свободата
И никой няма право да взима от мен
Нещо, което не ми е дал
Живота ми се прецака
Тотално
Опитах да го влача
Но така изостанах
Че вече нямам сили
Да настигна настоящето си
16.06.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
