Мудернъ Златъ
Мудернъ Златъ
Глей я мойтъ кикиморъ -
кълкити пиче нъ дворъ.
Вирнълъ нагор пулътъ -
сбра мъжети в махълътъ.
Дъ бяхъ те кът на Наоми,
а тя с тез бутови угромни -
Земя пуд нея са тресе
пу пътя шом са пунисе.
Къту мума бе прекраснъ,
у талиятъ - финъ, тяснъ,
а днес у гъзъ - цял дикар,
върти гу къту мутукар.
Турилъ капъ перифернъ,
шъ съ праи нъ мудернъ,
с чашъ ментъ у ръкатъ -
те ви я куконъ Златъ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
