Мухите, всеки знай добре,

летят и все злотворят.

Не са приятни гости те

и тук се за това говори.

В стаята е топло и уютно,

а обзавеждането е направо чудно -

два кревата, средновековен сорт,

и прозорци за комфорт,

маса, бюро, печка, стол -

всичкото във този хол.

На масата Кристин чете,

свила своите колене

удобно на своето легло

- от всички други по-добро.

В съседство (другото легло)

се пада мама Таня,

ушуняла се във юргана -

употреба пето потекло.

И наш'та славна героиня

с кръв - вероятно синя

и аристократичен поглед нагъл

 горния десен ъгъл се протяга.

Но доскучава  на мухата.

Топло й е на горката.

В полет бърз се устремява

и оплакванията си забравя.

Литва смело, отривисто

и полетът минава чисто.

Ха наляво, ха надясно -

ех, че е прекрасно.

Но навлязла с уверение

 в Крисиното полезрение,

бедната страдалческа муха

не подозира, че очаква я беда.

Както си четеше вяло,

детето се протяга отмаляло.

Срещу себе си - какво да види:

гостенин неканен иде.

А мухата добродушно

кацне тука, там пошушне,

остави някъде следа -

скучае бедната душа.

Криси смело взима книга

за употребата велика -

гостенинът да прогони

по домакинските закони.

Всичко става много бързо

- мухата късно се задава

и към стената отлетява.

Скача Криси на леглото

и в движение констатира -

трябва действие, защото

току така не се умира.

А мухата протестира

и теориите презира.

Но момичето със книга

своята ръка надига

с цел мухата да накаже

и, по възможност, да я смаже.

Книгата полита бясно

и пространството й става тясно.

Гледа Криси - на стената

е размазана мухата.

Слизайки, ръце потрива

и подвига си тя разкрива.

Сочи гордо на стената,

но - ах! - къде ли е мухата?!

А тя, голямата актриса,

в полет си лети безгрижен.

Целият талант събрала

и се пра'ила на умряла.

Криси със зачервени бузи

скача диво към врага си.

Вади тежка артилерия -

с джапанка се готви да замери.

И замеря!

Славната муха е отегчена

и на всичко е решена.

(Тя единствена, кралицата,

е участвала и във "Матрицата".)

Всички действия замират

и във кадри се развиват.

Лицето Крисино е изкривено,

от гняв изпъкват всички вени.

Замахва джапанката със сила

и се чувства победила.

Мухата гледа, не примигва -

чепикът вече я застига.

Тя смята, преценява

и лявото крило спасява.

Криси гледа и не вярва -

гостът й смъртта избягва.

Но няма, иска или не,

щом е тука - ще умре!

Взима трето убивно средство

и се готви за последствие

- да смете и вземе трупа

и да го изхвърли на боклука.

Мухата е зашеметена

и леко е смутена.

Да избяга прави опит,

но, уви, очите склопя.

И остава на стената

за Крисините усилия отплата.

Така завършва таз борба

със нахалната муха.

А извод искат и поука.

За поука идва тука:

На прост внимание не обръщай,

че той за теб си мисли същото...