Мухата Дрожди
Мухата Дрожди си летяла
над чаша вино по обяд,
сред облак в розовата пара
бръмчала си със жизнерад.
"Ах, колко фина съм и мила
с ефирни кат сатен крила,
с тях мога да премина миля,
стига само да реша.
И нищичко пред мен не струват
разните му там врабци,
бръмбари и пеперуди,
даже конските мухи.
Аз съм много отговорна,
снасям си навред яйца,
та генът мой болестотворен
да жъне слава по света.”
Така редяла си ги Дрожди,
омаяна от собствен чар,
дорде без съвест да го гложди,
един врабец ... я схрускал с жар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
