24.01.2018 г., 14:58

Мухи

538 2 8

     Мухи сме ние по зъба на крокодил,

     нощта над нас корем е на стоножка.

     Каквото и да кажем, животът ни е мил,

     дори да е злочест кат този на кокошка.

 

     Мухи сме ние, горди еднодневки,

     летим все жадни за пари и власт.

     Събираме стотинки, петолевки

     и пръскаме ги за пороци, страст.

 

     След миг ще щракне хищната муцуна,

     стоте нога ще ни обгърнат в мрак.

     Без право даже на последна дума,

     в забрава ще лежим под полски злак.

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Веси и Албена!
  • Макар и мрачен, стихът ти е мъдър и въздействащ. Хари!... Поздравявам те!
  • Огледах се... Абе много мухи около мен! Шегата на страна, Хари! Интересен и хубав стих ни поднасяш!
  • Благодаря,Влади,Росица,Георги,Васе и Исмаиле!
  • На фона на вечността наистина сме мухи- еднодневки и въпреки това искаме да сме нещо повече от другите! Жалки същества сме! Поздравления, Хари, за темата и за стихото!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...