14.07.2015 г., 23:26

Мухъл

637 1 2

Мухъл

 

Пак зодиаци, сериалчета, пак Дънов, Ванга -

пак с лъжезахар ни сладят горчилката в живота.

От пошлотия и от кич къде ли да се бяга -

пак порно, екшъни и филмчета за Хари Потър.

 

Как сляпо вярват днес на ясновидци, екстрасенси -

на цялата ужасна пасмина от шарлатани.

Как чалгата обсеби с най-просташките си песни,

нанесла на душите трудноизлечими рани.

 

А в беднотията човек как лесно оскотява!

Народът стана стадо... От овчарите зависим.

Така страната с груб юмрук се управлява.

Зад властниците мафията действа задкулисно.

 

Добрият вятър на промяната къде ли се издуха?!

Дори и вярата ни искат да закрият със кепенци...

Сега разцветът на страната е покрит от мухъл...

А някога било е времето на възрожденци!

 

Надеждата ни, българи, не могат да ограбят,

тъй както и най-ценното у нас - живота на душите.

Май идва участта да си останем само с хляба...

Пък, ако с нищо друго, на небето имаме Спасител!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...било е времето на възрожденци... Сега е времето на европейци... И това трябва да се обяснява разбираемо... С "Опълченците на Шипка"
  • Мухълът на сухо не вирее, но има среда и обсебва ...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...