12.03.2017 г., 12:47 ч.

Мунчови неволи 

  Поезия » Хумористична
864 1 2

     Мунчови неволи

Жената под вежди гледа ме строго,
а аз да издържа
до кога ще мога.
Веч' дните в мълчание отминават,
оправия в дома ми не се задава…

 

Колко злопаметна се оказа тя,
че на 8-и март не получи цветя.
А какво да кажа аз, горкия,
до сега не ми е подарявала ракия?

Жено, мила, слез от метлата,
всеки от нас си търси правата.
Искам и аз да съм еманципиран,

не мога все трезвен да се прибирам.

Не можеш ли да имаш търпение,
да решим това недоразумение?
Ще си напишем Харта за правата

и ще я ратифицираме в кревата.

 

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??