Мунчови неволи
Мунчови неволи
Жената под вежди гледа ме строго,
а аз да издържа до кога ще мога.
Веч' дните в мълчание отминават,
оправия в дома ми не се задава…
Колко злопаметна се оказа тя,
че на 8-и март не получи цветя.
А какво да кажа аз, горкия,
до сега не ми е подарявала ракия?
Жено, мила, слез от метлата,
всеки от нас си търси правата.
Искам и аз да съм еманципиран,
не мога все трезвен да се прибирам.
Не можеш ли да имаш търпение,
да решим това недоразумение?
Ще си напишем Харта за правата
и ще я ратифицираме в кревата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
