Мурад Пустинника
Познаваш ли един пустинник
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък
и скита се от град на град,
в очите – с неугасващ блясък,
със спътник – лешояд брадат.
Отсяда в кафенета душни,
посрещнат вечно – с темане.
Сред глъч и поздрави радушни
седи и пуши наргиле.
А после в бара стихва всичко –
човекът в бяло е магнит.
Към него не е безразличен
и скитникът, до входа свит.
Нахлува музика небесна,
Мурад застава сам в кръга
на лампите и с танц чудесен,
прогонва мрак, беда, тъга.
Описват полюси полярни
полите бели – кръг след кръг.
Насред пустинята коварна
снегът-суфист е опнал лък.
Внезапно – скърцащ звук на гуми
и аз се сепвам изведнъж,
недосънувала зокуми,
пустини и танцуващ мъж…
Мурад и тази нощ ще срещна,
измислих си го, но е там –
мираж един с очи горещи,
очакващ моето: „Сезам!“.
14.11.2017 – 7.03.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
