МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
17 нояб. 2017 г., 13:24  

Мурад Пустинника 

  Поэзия
315 0 7

Познаваш ли един пустинник          

с лице, обвято от самум,   

и с кожа с цвят на тъмна глина,     

с очи като зелен зокум?

 

Пустинника преброжда пясък    

и скита се от град на град,  

в очите –  с неугасващ блясък,

със спътник – лешояд брадат.

 

Отсяда в кафенета душни,        

посрещнат вечно – с темане.  

Сред глъч и поздрави радушни

седи и пуши наргиле. 

 

А после в бара стихва всичко –  

човекът в бяло е магнит.     

Към него не е безразличен

и скитникът, до входа свит.

 

Нахлува музика небесна,

Мурад застава сам в кръга          

на лампите и с танц чудесен,

прогонва мрак, беда, тъга. 

 

Описват полюси полярни    

полите бели – кръг след кръг.

Насред пустинята коварна

снегът-суфист е опнал лък. 

 

 

Внезапно – скърцащ звук на гуми

и аз се сепвам изведнъж,   

недосънувала зокуми,       

пустини и танцуващ мъж…                           

 

Мурад и тази нощ ще срещна,      

измислих си го, но е там – 

мираж един с очи горещи,

очакващ моето: „Сезам!“.   

 

 

14.11.2017 – 7.03.2023

 

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??