8.05.2009 г., 13:25

Мурсалска билка

2.6K 0 22

От тебе идва тази топла струйка,

душата ми разполовява –

едната иска да те разсъблича,

да те изпива без остатък,

а другата – да те анатемоса.

И прокълнат от мен,

ти пак си страст –

от най-жестоките,

стихийно пак се плъзгаш

по влажното ми тяло,

а аз не мога да те спра

ни с тежки думи,

нито с магия за забрава.

Като Мурсалска билка си -

тъй животворен,

напъпил в житни ядки,

с поникнал в мене корен.

И сутрин щом те пия,

съм свежа и красива,

а вечер - с чаша чай от тебе -

преливам от желания

с онази тънка струйка,

която ти изпиваш

на бавни, много бавни

и много жадни глътки…

Щастливи сме, щастливи

с горчивата запарка…

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно е ! нямам думи, опияни и мен...
  • Ти затова ли хукна из Родопа планина?
    Мурсалска билка да береш.
    Май е подействала, Вес, като стиха ти.
  • Сипи една чаша от този чай и на мен!
    Дано и аз бъда навестен от любовта!
  • билка за обич....!!!

    .....
    вече ми е по светло, Веси....!!!
  • Най-искрени и сърдечни благодарности към всички за топлите ви думи! Всъщност, моето Мурсалско биле расте в София и помирява и лекува душата ми с много любов! Надявам се - и аз! Обичам ви!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...