31.10.2010 г., 9:44

Мутра

1.3K 0 3

            МУТРА                                                                                               

  С анцунг и бухалка,                              

движи със баварка.                              

Ограничения не знае,                            

нервен е, не трае...                                                                           

  Мутрата бързо живее,                            

важно е да оцелее.

Лесните пари открива,                           

неочаквано загива.         


  За схемите опасни                              

куршумите са ясни.                               

Свежа кръв проляна,                             

късно за промяна.                                                                

  Знаем правилата,                                

високи са нивата.                               

Борецът е туширан,                              

от системата блокиран.                                                                        

  Бяла риза, химикалка,                            

запазена престъпна марка.                       

Отново прегрупирана,                           

властта е корумпирана...                  


        -intercontakt-         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...