3.10.2018 г., 0:37

Муза

621 2 3

Възможно ли е

за създателя - творец

жената - вече покорената -  

да си остане пак негова Муза?

 

А защо пък - не!  Аз казвам - "Да!"

Когато не само сетивата петте нейни,                                      

но и Духът в нея разсъблечен и разсънен е.

Да! Питате ме сега за невъзможните неща ли?

Скоро стават те възможни за оня или пък за оная,  

които след дългото лутане сред тъма и студ не само

с очи бистри, но и със сърца чисти вече са прогледнали.

 

 Самадхи

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...