3.10.2018 г., 0:37

Муза

624 2 3

Възможно ли е

за създателя - творец

жената - вече покорената -  

да си остане пак негова Муза?

 

А защо пък - не!  Аз казвам - "Да!"

Когато не само сетивата петте нейни,                                      

но и Духът в нея разсъблечен и разсънен е.

Да! Питате ме сега за невъзможните неща ли?

Скоро стават те възможни за оня или пък за оная,  

които след дългото лутане сред тъма и студ не само

с очи бистри, но и със сърца чисти вече са прогледнали.

 

 Самадхи

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...