15.05.2008 г., 0:04

Муза

1K 0 2

Тя дойде внезапно, без покана,
и душата ми разтърси с взлом.
И запях в стиховете бели
за любов, неизживяна плам.

Тя дойде, ръката си подаде
и свят тъй чуден ми разкри.
Сърцето затуптя кат полудяло,
от радост, страст, мечти.

Тя дойде, не знаех аз за нея,
съдбовна, мъдра и добра.
От дълбините на душата
послания изрови и разпиля.

15.05.2007.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© САРА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...