Тя дойде внезапно, без покана,
и душата ми разтърси с взлом.
И запях в стиховете бели
за любов, неизживяна плам.
Тя дойде, ръката си подаде
и свят тъй чуден ми разкри.
Сърцето затуптя кат полудяло,
от радост, страст, мечти.
Тя дойде, не знаех аз за нея,
съдбовна, мъдра и добра.
От дълбините на душата
послания изрови и разпиля.
15.05.2007.
© САРА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
