18.06.2017 г., 23:07

Муза на любовта

923 0 0

О, музо любовна,
о, жрице съдбовна.
При мен пак ела, 
чакам те тук и сега.
Немислещ, нечуващ
съдбовния зов
далеч от реалността,
отдаден на времето,
затворник на вечността.
С меч от стомана
или перо от паун.
С мраморни одежди
или копринени дрехи.
На огнена каляска
или на бял еднорог.
Без значение къде и кога,
с какво си облечена и си дошла.
Заключен във времето,
в очакване на новата ти премяна.
Ще чакам колкото трябва,
тук в празнотата.
Заключен между живота и смъртта,
имам цялото време аз на света.
Надалеч или наблизо
времето е нищо.
Разстоянието – крачка,
мигът – вечност,
а вечността – миг.

Дарба ли е това
или шега на света.
Съзрях го с очите си,
реейки се в небесата.
Без време, без пространство,
всеки миг бе нов живот.
Доде съзрея
безсмъртните наши души.
Хиляди години 
дори и да преминат.
През живота, където
телата умират.
Душата ще чака 
съдбовния миг.
В ново тяло, 
време и пространство,
доде срещне 
подобието свое.

 

Виктор Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сейтън Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...