Donsky (Антон Донев)
25 41
29.01.2012 г., 16:09 ч.

Музата на плагиата (по Висоцки, Дебелянов и всички други, които познаваха Музата отблизо) 

  Поезия » Хумористична
1031 0 15

Сега ще гръмна като газов бойлер 
от яд, безпомощност и див копнеж. 
Направо чувствам се оскубан бройлер, 
безмозъчен, неталантлив, невеж. 

Тя беше тук, приседнала на края, 
дискретно скрила женски красоти, 
а аз летях,  а аз блаженствах в рая, 
изливайки душа и кръв във стих. 

Аха да го довърша, ала ето 
в дима цигарен - сякаш се стопи, 
а пътьом ми забърса портмонето. 
Дано пък да ù стигнат за такси. 

Изчезна, не видя у мен поета. 

Дали пък да не вдигна малко шум? 
„Радецки“ да превзема като Ботев?
Око да си извадя със куршум...? 

И що така, и що пък с мен не може;
е, как от Вазов се не отлепи! 
Полегна даже в смъртното му ложе -
последния му час да подслади. 

 

Кажете, хора, как се муза мами?

И как се връзва да не изхвърчи?

Продават ли се музешки капани?

Кажете, уважаеми творци!
................... 

 

Няма! Закъсах го – пълен позор.

Я!... Май завърна се – трескаво пиша:

„Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия двор с белоцветните вишни...“

 

© Антон Донев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??