Donsky (Антон Донев)
25 41
Jan 29, 2012, 4:09 PM

Музата на плагиата (по Висоцки, Дебелянов и всички други, които познаваха Музата отблизо) 

  Poetry » Humour
922 0 15

Сега ще гръмна като газов бойлер 
от яд, безпомощност и див копнеж. 
Направо чувствам се оскубан бройлер, 
безмозъчен, неталантлив, невеж. 

Тя беше тук, приседнала на края, 
дискретно скрила женски красоти, 
а аз летях,  а аз блаженствах в рая, 
изливайки душа и кръв във стих. 

Аха да го довърша, ала ето 
в дима цигарен - сякаш се стопи, 
а пътьом ми забърса портмонето. 
Дано пък да ù стигнат за такси. 

Изчезна, не видя у мен поета. 

Дали пък да не вдигна малко шум? 
„Радецки“ да превзема като Ботев?
Око да си извадя със куршум...? 

И що така, и що пък с мен не може;
е, как от Вазов се не отлепи! 
Полегна даже в смъртното му ложе -
последния му час да подслади. 

 

Кажете, хора, как се муза мами?

И как се връзва да не изхвърчи?

Продават ли се музешки капани?

Кажете, уважаеми творци!
................... 

 

Няма! Закъсах го – пълен позор.

Я!... Май завърна се – трескаво пиша:

„Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия двор с белоцветните вишни...“

 

© Антон Донев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??