15.06.2020 г., 23:22

Музиката на живота...

990 2 2


Чувам песента на тревите.

Чувам зова на горите.

Чувам лъчите на слънцето.

Чувам звездите на луната.

 

Имаме тази възможност

да изпитаме сърцето на живота.

Носим в себе си възможността

да мечтаем, да сбъдваме мечтаното.

 

Всеки трябва да открие своя начин-

по пътя към нещо съкровено.

Да изпитаме смелостта да създаваме.

Да изпитаме душата да обичаме.

 

Няма какво да чакаме повече,

тази магия всичко преодолява.

Живота идва и си отива.

Но всичко идва на мястото си.

 

Имаме този единствен път,

да изпитаме сърцето на живота.

Носим в себе си способността

да страдаме и да се радваме.

 

Всеки изписва своята история-

по пътя към нещо съкровено.

Да живеем без да нараняваме.

Да изпитаме музиката на живота.

 

Няма какво да чакаме повече,

изборът да обичаме - всичко преодолява.

Живота си отива, но и остава.

И всичко идва на мястото си.

 

Чувам полета на птиците.

Чувам танца на небесата.

Чувам зова на земята.

Чувам гласовете - да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Цветенце! ❤️🌷🦋🌺🍀🌼Поздрави!
  • Нежна и въздействаща музика! Нека винаги я чуваме с душа и сърце 💗❤️🌷🌸🦋! Поздрави, Лили!🌹

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...