Jun 15, 2020, 11:22 PM

Музиката на живота...

989 2 2


Чувам песента на тревите.

Чувам зова на горите.

Чувам лъчите на слънцето.

Чувам звездите на луната.

 

Имаме тази възможност

да изпитаме сърцето на живота.

Носим в себе си възможността

да мечтаем, да сбъдваме мечтаното.

 

Всеки трябва да открие своя начин-

по пътя към нещо съкровено.

Да изпитаме смелостта да създаваме.

Да изпитаме душата да обичаме.

 

Няма какво да чакаме повече,

тази магия всичко преодолява.

Живота идва и си отива.

Но всичко идва на мястото си.

 

Имаме този единствен път,

да изпитаме сърцето на живота.

Носим в себе си способността

да страдаме и да се радваме.

 

Всеки изписва своята история-

по пътя към нещо съкровено.

Да живеем без да нараняваме.

Да изпитаме музиката на живота.

 

Няма какво да чакаме повече,

изборът да обичаме - всичко преодолява.

Живота си отива, но и остава.

И всичко идва на мястото си.

 

Чувам полета на птиците.

Чувам танца на небесата.

Чувам зова на земята.

Чувам гласовете - да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Цветенце! ❤️🌷🦋🌺🍀🌼Поздрави!
  • Нежна и въздействаща музика! Нека винаги я чуваме с душа и сърце 💗❤️🌷🌸🦋! Поздрави, Лили!🌹

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....