Място за любов
В бална рокля и стара карета,
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място,
за един срещу друг, без колани.
От прозорците вижда се ясно,
че небето е в слънчеви рани.
Няма стъпки направени лесно,
тези бръчици са слънчобрани
да, целувките още са пресни,
а на чай кой кого ще покани?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
