В бална рокля и стара карета,
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място,
за един срещу друг, без колани.
От прозорците вижда се ясно,
че небето е в слънчеви рани.
Няма стъпки направени лесно,
тези бръчици са слънчобрани
да, целувките още са пресни,
а на чай кой кого ще покани?
© Красимира Чакърова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
