Място за любов
В бална рокля и стара карета,
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място,
за един срещу друг, без колани.
От прозорците вижда се ясно,
че небето е в слънчеви рани.
Няма стъпки направени лесно,
тези бръчици са слънчобрани
да, целувките още са пресни,
а на чай кой кого ще покани?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
