Мястото, наречено тъмнина
Мястото, наречено тъмнина
В онази нощ си тръгна ти,
замина там, където никога не ще те открия!
На онова зловещо място, където хората, които обичат, нямат право да живеят!
Със сянката ти се сбогувах, чрез болката шептях.
Нямах сили да извикам, нощта погълна те с блян.
Аз вече знам, че никога не ще се върнеш, но не мога да се примиря,
сърцето ми - бездънна яма, душата ми - развалина!
Кажи ми само аз какво да правя!? не живот, а съществуване,
без тебе дните са ми мрачни, без теб нощта е зла,
отиде там – в мястото, наречено тъмнина!
Там, където любовта си отива и идва безразличието.
На онзи кръстопът от болка и съмнение -
двата пътя са пред теб.
Аз съм вече надалеч, зад теб не ще ме видиш, дори да се обърнеш,
ти сам избра тъмнината да прегърнеш!
В онази нощ си тръгна ти,
замина там, където никога не ще те открия!
На онова зловещо място, където хората, които обичат, нямат право да живеят!
Със сянката ти се сбогувах, чрез болката шептях.
Нямах сили да извикам, нощта погълна те с блян.
Аз вече знам, че никога не ще се върнеш, но не мога да се примиря,
сърцето ми - бездънна яма, душата ми - развалина!
Кажи ми само аз какво да правя!? не живот, а съществуване,
без тебе дните са ми мрачни, без теб нощта е зла,
отиде там – в мястото, наречено тъмнина!
Там, където любовта си отива и идва безразличието.
На онзи кръстопът от болка и съмнение -
двата пътя са пред теб.
Аз съм вече надалеч, зад теб не ще ме видиш, дори да се обърнеш,
ти сам избра тъмнината да прегърнеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паолина Кръстева Всички права запазени
