Мяу!
МЯУ!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче,
тя ще ми сипва сутрин прясно мляко или гранули – шепица-две-три,
не както днес – закъсал много яко! – без пукнат лев за биричка дори,
на старичкия неин телевизор с кеф ще си гледам вечер БНТ! –
будалкат ни, че Раят е наблизо! – пък аз във Ада стигнах до стоте,
и – уловил мишленцето в килера, най-сетне ще съм истински щастлив,
ще кажа: – Мяу! – на тъпото си вчера, ще го зачеркна сетне с чер молив,
ще бъда най-доброто котараче! – притихнало в премръзналия вход.
И тихо ще ви милна със мустаче, с надеждата за по-добър Живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
