bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
3.03.2011 г., 0:04 ч.

Мъдростта на дръвчето 

  Поезия » Философска
812 0 12

Мъдростта на дръвчето

 

–Кой във този студ, дръвче юначенце,

 ни събра тук с теб-двете глупачета?

Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,

аз-с бели коси, предзимно...хлътнала.

          Целият Мадрид така забързан е,

          само аз- във теб, като завързана.

          С твоя цвят изпълни се душата ми.

          Плаках, пях и се пренесох някъде...

 

–Чуй ме ти, умнице мила, влюбена,

времето ти с мен не е загубено!

Скрила съм те. Плачи, пей до мръкване

и послушай мойте клони цъфнали:

          „Спрат ли сълзите- сърцето страдно е.

          Спре ли песента- душата празна е.

          Спреш ли да пътуваш-за там  пътник си.

          Спреш ли да се влюбваш- там замръкнал си!“

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??