Мъдростта на дръвчето
Мъдростта на дръвчето
–Кой във този студ, дръвче юначенце,
ни събра тук с теб-двете глупачета?
Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,
аз-с бели коси, предзимно...хлътнала.
Целият Мадрид така забързан е,
само аз- във теб, като завързана.
С твоя цвят изпълни се душата ми.
Плаках, пях и се пренесох някъде...
–Чуй ме ти, умнице мила, влюбена,
времето ти с мен не е загубено!
Скрила съм те. Плачи, пей до мръкване
и послушай мойте клони цъфнали:
„Спрат ли сълзите- сърцето страдно е.
Спре ли песента- душата празна е.
Спреш ли да пътуваш-за там пътник си.
Спреш ли да се влюбваш- там замръкнал си!“
© Петя Божилова All rights reserved.
