11.03.2020 г., 10:26 ч.
Мъдростта на идиота
И не остана нито камък,
срути се селската ни черква,
свещените скрижали - с пламък,
написал Бог. Човек зачерква.
Пропи се попът и повръща,
през пости блажи, псува скверно.
И некролог - на всяка къща,
облича майките ни - в черно.
Безгласа,пукната камбана,
лежи търкулната в тревата.
Старица дребна - жива рана,
оплаква внуците, децата.
А селският идиот се смее,
прегърнал мършава кокошка,
той знае Бог къде живее
и в лудостта си крие прошка...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не знам, къде съм бляла, приятели. Извинявам се! Благодаря ви, за прекрасните коментари!
-
"И не остана нито камък..."
(Във грешните да се прицелим)
Или по някаква програма
нас да улучат оцелелите... -
!!!
-
Благодаря!
-
Поантата е страхотна!
-
Така е, Красе. По- скоро на самозабрава, Петя.
-
Време без Бог, време на забрава...
-
те са най-щастливи, сигурно затова се увеличават, за баланс
-
Което пак не е зле. Защото може да се предположи, че лудият не дава сметка за действията си, но тя си е в него.
Мда, разбрах сега. -
Поправих я, затова. Беше : ...и в лудостта се крие прошка.
-
Бря! Не я намирам 🤔
-
Благодаря, сенсей, Целувчице! Имам клавиатурна грешка (за първи път ми се случва и то все пред хора)
.
...и в лудостта си крие прошка... -
Прошката в смеха на лудите, лудостта в погледа на нормалните и един Бог, който полудява от скука.
Олелеее, много ми хареса! -
Жива искреност.
-
За настръхване си е, Гени. Така е Пепи. Смее се и сега, Светулчице, а стрес тестът тепърва предстои. Благодаря ви момичета!
-
Човекът зачеркна с лека ръка древната мъдрост , но дали ще се смее последен...
-
Прекрасно! Гневна гротеска на един идиотски свят, в който само идиотът не съзнава, че е част от него, в неговия си свят той не е идиот.
-
Бррр, настръхнах...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
