elena1709 (Елена Иванова) - Произведения

Не чети!

Какво е то да си поет - романтик, лирик и още нещо?!
Не, бих казала - илюзия.
Мислиш, че красиво пишеш, но само красота ли е?!
Не е ли поетът егоист,
не изплаква ли тъгата в стих един, ...

elena1709

Поезия

2009-09-10T22:56:33+03:00 1.3K 14

Окови на съдбата

Изплакана тъгата в стих един,
само това ли мога?! - Викам аз, крещя и в този час самин...
Плача аз над листа бял с кървави сълзи облян,
викам сякаш в бездната безкрайна, викам, но само моят ек трещи,
като светкавица от буря, небето озарила, ...

elena1709

Поезия

2009-09-06T22:37:30+03:00 883

Чакам отговор

Когато луната свали своя воал
и заблести с цялата си прелест,
когато очите ти, също като звездите,
оглеждащи се в дълбините на морето,
срещнат моя поглед, ...

elena1709

Поезия » Любовна

2009-06-12T11:57:28+03:00 1.3K 1

Приказката си е моя

elena1709

Поезия

2009-05-10T19:21:49+03:00 1.2K 1

Безмълвно

Знаеш ли какво е душата ти да плаче,
знаеш ли какво е да живееш,
а всъщност бавно да умираш?!
Знаеш ли какво чувства невръстното дете
в ъгъла или зад вратата, ...

elena1709

Поезия

2008-11-23T17:39:36+02:00 942 1

Прости ми

Пирон в гърдите и хиляди сълзи в очите.
За това ли съм родена, за бича на мечтите?!
Вярвах, мечтах, че всичко ще бъде наред
и така аз цял живот пропилях
в съня на мечтите безпочвени бях! ...

elena1709

Поезия

2008-09-22T09:49:15+03:00 951 1

Мечтите на едно момиче

Аз искам да съм част от приказка,
а ти да бъдеш моят принц.
Сърцата ни в едно да слеем,
любовта ни вечно да гори .
Аз зная, че е трудно в този свят на несправедливости, лъжи... ...

elena1709

Поезия

2008-07-26T21:13:24+03:00 1.2K 1

Спасител

Душата ми страда, душата ми плаче.
Ти пропуск ли искаш за тази тъма,
не те ли е страх, че с мен ще попаднеш в беда?
Ако в лунен лъч пребъдеш и докоснеш езерната вода,
около която играят самодиви с ангелски лица, ...

elena1709

Поезия

2008-05-30T18:53:43+03:00 1.4K 2

Смисълът в любовта

Аз гледах как плачеше тя,
гледах и плачех заедно с нея.
Страх бликаше от моята душа,
страх в основата, на който стоеше тя - неизвестността.
Питах се тогава, какъв е смисълът да продължа, ...

elena1709

Поезия » Друга

2008-04-13T17:15:18+03:00 1.1K

Мъдростта на живота

Тя имаше душа ранима,
душа ранима на поет.
Външно бе весела, щастлива,
а душата и - море от мъка и тъга.
Тя бе като момина сълза красива, ...

elena1709

Поезия » Любовна

2008-03-30T20:56:25+03:00 1.6K 2

Реалност

Питам се аз какво е то, светът?
Струна, загубила своя ясен звук?!
Били сме ние ново поколение,
ала къде отиде нашето стремление?!
Виждам аз едно момче, вместо нов връх за покорение, ...

elena1709

Поезия » Друга

2008-03-29T13:34:44+02:00 1.3K 5

Надеждата в безнадеждието

Уморих се от лицемерието тежко,
уморих се от клоуновия цирк,
душата ми беляза тъй жестоко
нанесеният с тонове фатален грим.
Нима аз мога тебе да забравя, ...

elena1709

Поезия

2008-03-24T08:54:40+02:00 970