2.10.2019 г., 7:47

Мъдростта пристига с годините

1K 0 0

Мъдростта пристигала с годините,
а при мене идва лудостта,
всеки ден живея с пълна сила
и белите коси не ще ме спрат.

 

А казват ми - "е, хайде вече стига,
бъди сериозна и улегнала жена"!
Отвръщам им - скромността не ми отива
и от скука не ще да чакам да умра.

 

Мъдростта пристигала с годините,
но има още много време за това.
Всеки миг ценете, че го има,
живейте и се радвайте сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...