23.06.2007 г., 1:20 ч.

Мъглата 

  Поезия
1501 0 2

Мъглата

Не е светло. Ни е тъмно.
Звуците са приглушени.
И не е лесно! Все е стръмно.
Потръпвам... Сякаш си до мене.

Пропива, лепне и протича,
в очите, мислите и във сърцата.
Светулка зъзнеща наднича
зад ъгъла - като сираче.

Вървя. Не ми остава време,
за да се спра и ориентирам.
Бушуват страстите. Не дремя,
но Пътя трудно си намирам:

На ляво - локва. Кал до кръста.
На дясно дупки и капани,
а по средата им - невръстна,
заключена - Надеждата за... лАни.
*
Ни е светло. Не - и тъмно.
Облечени във дъждобрани -
по детски горди, Не разумно -
Мъглата си вековна браним.

25 Юни 2002, Ломбо Есте.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Облечени във дъждобрани -
    по детски горди, Не разумно -
    Мъглата си вековна браним.
    ...!
  • Ни е светло. Не - и тъмно.
    Облечени във дъждобрани -
    по детски горди, Не разумно -
    Мъглата си вековна браним.

    Зразителен ритъм, чудесен стих! Поздравче!
Предложения
: ??:??