mislitel (Георги Каменов)
1151 11134
5.03.2021 г., 8:20 ч.

Мъглата на времето 

  Поезия » Философска, Друга
578 3 4

Мъгла над блатото се стеле

и пъновете светят слепи.

Горят, а всъщност негорели,

така и ще изчезнат с време.

 

Било е, тъй и ще остане,

то всмуква даже вековете.

На клони сухи древни врани

врачуват над мъртвешко цвете.

 

Какво ли само невидели

очите им блестят сред мрака.

Над всичко те са се надсмели -

Смъртта ли? Плаши тя глупака,

а тях единствено засища

и точка, не че ще избягат

таз среща с силата нечиста.

Те знаят -

Даже боговете

живели хиляди години,

създатели на световете,

напускат висините сини

на дългия си жизнен път

и падат, често неуспели

(препънали се в свойта смърт)

да постигнат своите цели...

 

Смъртта те виждат непрестанно -

Кълват я с черни клюнове,

че няма нищо постоянно,

щом живо е... то ще умре...

И само костите остават,

но също стават те на прах,

земята-блато наторяват

и жлъчния им, грачещ смях...

 

Това е - враните го знаят -

накрая всичко става мърша,

и всъщност мършата е краят,

и блатото... и тук ще свърша...

 

18.01.1999.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??