Nepokylnal (Леонид)
4 1
8.08.2016 г., 10:46 ч.

Мъглата ти събличам, бледа нощ 

  Поезия » Друга
657 4 8

Крило на гарван е
косата ти, когато
броиш минутите-монети,
дръзка нощ
и стене в чашата ти
кървавото злато
на вино от глухарчета.
Ни грош 
не давам за онези 
сенки сиви,
които ме обсаждат
и влекат
към утрини 
протяжни и лениви,
замаян да напусна
твоя свят
и нежните ти, 
облачни прегръдки
да станат дим
извиващ се в екстаз,
докато пиеш
тишината ми на глътки
и по кора на бор 
нараства капка-час -
смола горчива,
гъста, прежадняла,
осичка-мисълта ми
да слепи,
за вечността пленила
тънкото и тяло....
Ех, сякаш спя
с отворени очи!

 

© Леонид Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??