Мъглата ти събличам, бледа нощ
Крило на гарван е
косата ти, когато
броиш минутите-монети,
дръзка нощ
и стене в чашата ти
кървавото злато
на вино от глухарчета.
Ни грош
не давам за онези
сенки сиви,
които ме обсаждат
и влекат
към утрини
протяжни и лениви,
замаян да напусна
твоя свят
и нежните ти,
облачни прегръдки
да станат дим
извиващ се в екстаз,
докато пиеш
тишината ми на глътки
и по кора на бор
нараства капка-час -
смола горчива,
гъста, прежадняла,
осичка-мисълта ми
да слепи,
за вечността пленила
тънкото и тяло....
Ех, сякаш спя
с отворени очи!
© Леонид All rights reserved.
