8.06.2008 г., 23:23

Мъж е!

1.1K 0 10


                                                      МЪЖ  Е!

 

                                

                                          Приятна майска вечер.

                                          Кафе. И Той, и Тя.

                                          Говори. В приказки увлечен

                                          забравя всичко на света.

 

                                          Той думи лей за бившата, за брака,

                                          за принципи, за любовта...

                                          Тя слуша. Нищо не очаква.

                                          И взира се във своята душа.

 

                                          Да каже нищичко не може.

                                          Не смее даже и да сподели,

                                          че той е толкова тревожен...

                                          И мисли колко още го боли. 

                                      

                                          Той се обажда. И... притиска.

                                          О, Боже, колко е ранен!

                                          Не обещава. Иска.

                                          Но всичко – ако може ден за ден!

                                  

                                          Тя е объркана. Не знае...

                                          И как да го приеме за другар?

                                          А той разказва колко мъж е. И нехае...

                                          Да, мъж е! Но не е мъжкар!

                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....