Мъж е!
МЪЖ Е!
Приятна майска вечер.
Кафе. И Той, и Тя.
Говори. В приказки увлечен
забравя всичко на света.
Той думи лей за бившата, за брака,
за принципи, за любовта...
Тя слуша. Нищо не очаква.
И взира се във своята душа.
Да каже нищичко не може.
Не смее даже и да сподели,
че той е толкова тревожен...
И мисли колко още го боли.
Той се обажда. И... притиска.
О, Боже, колко е ранен!
Не обещава. Иска.
Но всичко – ако може ден за ден!
Тя е объркана. Не знае...
И как да го приеме за другар?
А той разказва колко мъж е. И нехае...
Да, мъж е! Но не е мъжкар!
© Илзе Енчева All rights reserved.
